Колко по-често срещана е ситуацията двойките в днешни дни да живеят без брак. Означава ли това , че магията на този свещен съюз остава на заден план и съответно го превръща в отживелица от миналото?

Повечето се оправдават с изказването „Нали без това се обичаме, каква е разликата дали ще сме женени или не“. Да, влюбените могат да претендират, че така им е по-добре, но дали са искрени или са просто притиснати от обстоятелствата да го твърдят. Дали разковничето не се крие по-скоро в несигурността на единия от двамата да се врече във вярност към другия? А тук веднага се появява въпроса за какво ни е свобода ако наистина обичаме човека до нас. Добре познатото ни словосъчетание „оковите на брака“ спира много млади влюбени хора от крачката да пристъпят към олтара. В основата лежи страха от бъдещето. Дори най-стабилната връзка не е застрахована.

Затова, най-малкото от икономическа гледна точка е по-практично да не се жениш/омъжваш. Но една сватба, макар и доста поскъпнала напоследък, не може да бъде определена като „излишен разход“. В крайна сметка самият подпис е достатъчно допустим като цена, за да си позволиш да се венчаеш за човека, когото обичаш. За съжаление тази зависимост е особено очевидна в България. От началото на 90-те години браковете и раждаемостта у нас рязко намаляват заради проблемите в икономическото състояние на страната. Статистиките показват рязък спад от 1990 г. до днес. Раждат се по-малко деца, като все повече от тях се появяват на бял свят без мама и татко да са се врекли в брачен съюз.

Днес младите българи избират да живеят заедно без формалности.

Според тях важна е любовта, а не брачното свидетелство. Също така обикновено по-зрялата възраст е предпочитана за раждането на дете, тъй като това се обвързва с една по-устойчива финансова независимост. Често срещано изказване е „Има време, ще се оженим“. А времето минава, и двойката се решава на тази крачка обикновено, когато момичето забременее. И ето, че

Прекаленото чакане на подходящия момент, води до още по-неподходящ момент.

Тогава бъдещото семейство се сблъсква с още повече разходи. Защото едно бебе изисква достатъчно грижи, а сключването на брак идва като допълнителен разход на такъв етап. Така вместо да се насладят максимално на този най-свят ден в живота си, той се превръща в задължение, а понякога дори граничи и с бреме.

Започне ли да се възприема така, встъпването в брак се опорочава. Колкото и да се обичат двама души, чрез брака те доказват цялостта и силата на връзката си. Халките , които си разменят младоженците, са особено силен момент в церемонията. Те се носят на безименния пръст на лявата ръка. Оттам, според Средновековни твърдения, минава „вената на любовта“. По-късно това твърдение е претворено в Християнски обичай и се тълкува, че носейки халката там, влюбените никога няма да спрат да се обичат, защото тя се превръща в директна връзка със сърцето им.

Макар много хора да избягват венчилото в наши дни, брака още не е изгубил романтичната си осанка и малко или много у всеки човек се таи желанието да изживее този ден. Днес заставането пред олтара повече от всякога е лично решение. Независимо какво е подготвила съдбата на младоженците за в бъдеще, този ден винаги е идеален. Дори и само за един ден усмихнатата двойка се превръща в символ на щастието и любовта. Кулминацията на церемонията настъпва с целувката на младоженците. Тогава част от техните души се обединяват чрез обмена на въздух и се поставя своеобразно начало на един нов съвместен живот за тях. В този миг всичко друго губи смисъла си. И точно този момент е достатъчно силното доказателство, което може да ни убеди, че брака, колкото и противоречиво да е мнението за него, никога няма да бъде отживелица.