2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. getmans1
13. sparotok
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 840 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2009 23:35
Повечето се оправдават с изказването „Нали без това се обичаме, каква е разликата дали ще сме женени или не“. Да, влюбените могат да претендират, че така им е по-добре, но дали са искрени или са просто притиснати от обстоятелствата да го твърдят. Дали разковничето не се крие по-скоро в несигурността на единия от двамата да се врече във вярност към другия? А тук веднага се появява въпроса за какво ни е свобода ако наистина обичаме човека до нас. Добре познатото ни словосъчетание „оковите на брака“ спира много млади влюбени хора от крачката да пристъпят към олтара. В основата лежи страха от бъдещето. Дори най-стабилната връзка не е застрахована.
Затова, най-малкото от икономическа гледна точка е по-практично да не се жениш/омъжваш. Но една сватба, макар и доста поскъпнала напоследък, не може да бъде определена като „излишен разход“. В крайна сметка самият подпис е достатъчно допустим като цена, за да си позволиш да се венчаеш за човека, когото обичаш. За съжаление тази зависимост е особено очевидна в България. От началото на 90-те години браковете и раждаемостта у нас рязко намаляват заради проблемите в икономическото състояние на страната. Статистиките показват рязък спад от 1990 г. до днес. Раждат се по-малко деца, като все повече от тях се появяват на бял свят без мама и татко да са се врекли в брачен съюз.
Днес младите българи избират да живеят заедно без формалности.
Според тях важна е любовта, а не брачното свидетелство. Също така обикновено по-зрялата възраст е предпочитана за раждането на дете, тъй като това се обвързва с една по-устойчива финансова независимост. Често срещано изказване е „Има време, ще се оженим“. А времето минава, и двойката се решава на тази крачка обикновено, когато момичето забременее. И ето, че
Прекаленото чакане на подходящия момент, води до още по-неподходящ момент.Тогава бъдещото семейство се сблъсква с още повече разходи. Защото едно бебе изисква достатъчно грижи, а сключването на брак идва като допълнителен разход на такъв етап. Така вместо да се насладят максимално на този най-свят ден в живота си, той се превръща в задължение, а понякога дори граничи и с бреме.
Започне ли да се възприема така, встъпването в брак се опорочава. Колкото и да се обичат двама души, чрез брака те доказват цялостта и силата на връзката си. Халките , които си разменят младоженците, са особено силен момент в церемонията. Те се носят на безименния пръст на лявата ръка. Оттам, според Средновековни твърдения, минава „вената на любовта“. По-късно това твърдение е претворено в Християнски обичай и се тълкува, че носейки халката там, влюбените никога няма да спрат да се обичат, защото тя се превръща в директна връзка със сърцето им.
Макар много хора да избягват венчилото в наши дни, брака още не е изгубил романтичната си осанка и малко или много у всеки човек се таи желанието да изживее този ден. Днес заставането пред олтара повече от всякога е лично решение. Независимо какво е подготвила съдбата на младоженците за в бъдеще, този ден винаги е идеален. Дори и само за един ден усмихнатата двойка се превръща в символ на щастието и любовта. Кулминацията на церемонията настъпва с целувката на младоженците. Тогава част от техните души се обединяват чрез обмена на въздух и се поставя своеобразно начало на един нов съвместен живот за тях. В този миг всичко друго губи смисъла си. И точно този момент е достатъчно силното доказателство, което може да ни убеди, че брака, колкото и противоречиво да е мнението за него, никога няма да бъде отживелица.